"КИПСЕЛА" - интервю

Петя Колчева: на покрива на света


Начало
Информация
ПЕРУН-ХОЛИДЕЙЗ
Английски

На 22 май 2009 Петя Колчева стана първата българка, изкачила Еверест (8850 м). Тя направи това със съпруга си Камен Колчев. Така двамата съпрузи се включиха в списъка на малцината българи, стъпили на покрива на света:
Христо Проданов - загинал при спускането, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков, Николай Петков (1984);
Дойчин Василев (1997);
Петко Тотев, Дойчин Боянов, Николай Петков - втори път (2004).
Петя Колчева е майка на три деца с адвокатска кариера. Съпругът й Камен Колчев е финансов мениджър. Двамата са заклети планинари, като специално Петя е алпинист с дългогодишен стаж.
Ето краткото интервю, което Петя даде специално за КИПСЕЛА АДВЕНЧЪРС:
- Какво е според теб алпинизмът – спорт, туризъм, хоби, забавление...?
- От всичко по нещо. За мен е откровение, освен физическото страдание и преодоляване на страха, в него има триумф от това, че си жив, че и този път се завръщаш невредим и оцелял. Друг основен плюс е работата в екип, от която зависи и животът ти.
- Кога и как започна да се занимаваш с алпинизъм?
- В Софийския университет, покрай клуба на Пътешественика, ръководен от Васил Гурев, преподавател по ядрена физика.
- Какво те привлича в алпинизма?
- Пътуването, пътешествието, физическото напрежение и усилие, бягството от цивилизацията, приятелствата, които завързваш.
- Какъв опит имаше като алпинист до изкачването на Еверест?
- Пик Ленин (7134 м) в Памир през 1986, експедиция в Гарвалски Хималаи през 1988, Мон Блан в Алпите със спускане на ски през 2001, Маккинли (6194 м) в Аляска през 2003, Аконкагуа (6994 м) в Андите през 2004, Коржаневска (7134 м) в Памир през 2005, Чо Ою (8188 м) в Хималаите през 2007.
- Кои бяха най-силните преживявания, най-ярките спомени от изкачването на Покрива на света?
- Написах книга, която е пред издаване. В нея ще има повече подробности.
- Какво от алпинизма ти помага в професията и в личния живот?
- Това, че съм прецизна в работата си, защото иначе бих рискувала твърде много. Издръжлива съм и имам по-високи критерии и изисквания към себе си, отколкото средният българин – за съжаление обществото свикна да се примирява с лошото качество и да живее с идеята, че то е приемливо и не се наказва. В алпинизма цената на лошото качество е живота – личния и на партньора.
- Какво трябва да знае и да прави един алпинист, за да оцелее в планината?
- Много неща, детайли, екипировка, но най-вече познания и опит в подобни ситуации. Алпинизмът, като всеки спорт или човешко занимание, се усвоява стъпка по стъпка. Дори да обичаш да си похапваш, не можеш да изядеш 25 кюфтета наведнъж. Така е с всичко.
- Как виждаш бъдещето на алпинизма и на пешеходния планински туризъм в България?
- Надявам се, че обществото няма да обеднее, както се случи през 90-те години, когато планините опустяха. Мисля, че в областта на туризма неправителствените организации като БТС и дружествата следва да положат по-големи усилия и да запълнят вакуума на услуги и финансиране, след като държавата абдикира от това си задължение. Те са организациите, които трябва да работят по проекти и да осигуряват финансиране за ремонт и разширяване на материалната база.
- Би ли казала накратко за книгата си?
- Моята книга представлява събрани писма, които изпращах по е-мейла до близки приятели. Повечето са пращани от базов лагер по време на експедицията, някои допълних, след като се върнахме. Причината е, че след слизането от върха си тръгнахме незабавно за дома и нямаше време за писма и да опиша самото изкачване на върха. В този смисъл тя е достоверна изповед за преживяното от мен през този кулминационен период от живота ми.